Трябва ли да се откажем от пластмасовите играчки?
Всеки родител се е сблъсквал с предизвикването да убеждава детето си, че не са му нужни толкоз доста играчки. За доста фамилии събирането и складирането на десетки багерчета, камиончета, кукли и блокчета от лего е една от най-трудоемките задания, написа BBC.
И това не е инцидентно, тъй като производството на играчки е голяма промишленост. Само във Англия предходната година са осъществени продажби на детски артикули за 370 милиона паунда (близо 430 милиона евро).
Природозащитниците обаче предизвестяват, че тази наклонност води до фрапантно увеличение на пластмасовите боклуци в сметищата и океаните. Според изследване на British Heart Foundation над една четвърт от британците признават, че им се е налагало да изхвърлят играчки в идеално положение, просто тъй като към този момент не са забавни за децата или няма място за тях.
Анкетата, извършена измежду 2000 души, демонстрира още, че всяко английско дете има приблизително по четири играчки, с които в никакъв случай не си е играло.
Трудно е да се пресметна каква част от пластмасовите боклуци в сметищата се пада на детските играчки, само че еколозите са безапелационни, че потребителите могат да създадат доста за ограничението на този вид замърсяване. Те приканват родителите са не купуват пластмасови играчки по всеки мотив.
Сред работещите решения е споделеното прилагане, което включва най-различни механизми - така наречен " библиотеки за играчки ", предаване на един артикул от дете на дете, подаряването на по-старите играчки на по-марлки деца, за които те биха били забавни и така нататък
Според английското отделение на Greenpeace пластмасовите играчки не би трябвало да бъдат третирани като артикули за еднократна приложимост, защото могат да се употребяват доста дълго време от разнообразни деца. Експертите са безапелационни, че множеството детски артикули могат да устоят на " приложимост " в продължение на 15-20 години, преди да станат изцяло негодни.
Освен това специалистите, представени от BBC, са на мнение, че преработването не прави работа в тази промишленост, защото химическият състав на пластмасата, употребена за изработката на детски играчки, би трябвало да дава отговор на доста високи стандарти, които не се покриват от преработвания запас.
При производството на играчки се не разрешава потреблението на хиляди химически съединения и няма по какъв начин да се подсигурява, че при преработването няма да попадне нито един от тях.Едно от решенията на казуса може да е покупката на играчки от по-дълготрайни материали, като дървото. Но в множеството случаи те са и по-скъпи. Друг сполучлив вид са магазините за използвани артикули, в това число и платформите за онлайн търговия.
Все повече родители икономисват средства, купувайки непотребните движимости на други хора. За тази цел към този момент съществуват и особено проведени групи в обществените мрежи.
Проблемът с този вид играчки е, че не е несъмнено дали дават отговор на модерните условия за сигурност. Особено когато става въпрос за артикули, създадени преди 10, 15 или повече години. Родителите въпреки всичко би трябвало да имат поради и този риск, когато избират използвани движимости, поучават експертите.
Екозащитниците обаче са безапелационни, че не би трябвало цялата отговорност за ограничението на пластмасовите боклуци да пада върху потребителите. Според тях производителите и търговците на детски играчки също би трябвало да изиграят своята роля.
Много компании към този момент се пробват да се концентрират в по-голяма степен върху устойчивите първични материали и материали в производството. Датската компания Lego, да вземем за пример, към този момент употребява специфична пластмасова сплав за производството на елементи, като борчета, дървета и листа в своите комплекти. Материалът е със зелен цвят и се добива от захарна тръстика.
Плановете на компанията плануват до 2030 година по-голямата част от нейните артикули и опаковки да се създават от възобновими материали.
Колкото до преработването, то може и да не е уместно за производството на нови играчки, само че старите могат да бъдат потребни в други действия и промишлености. Преди да изхвърлите старите играчки на децата в кофата за отпадък, си коства да се обърнете към някой пункт за вторични първични материали.
Ако не всички, то най-малко част от съставените елементи сигурно ще бъдат потребни за преработване, включително и батериите.
И това не е инцидентно, тъй като производството на играчки е голяма промишленост. Само във Англия предходната година са осъществени продажби на детски артикули за 370 милиона паунда (близо 430 милиона евро).
Природозащитниците обаче предизвестяват, че тази наклонност води до фрапантно увеличение на пластмасовите боклуци в сметищата и океаните. Според изследване на British Heart Foundation над една четвърт от британците признават, че им се е налагало да изхвърлят играчки в идеално положение, просто тъй като към този момент не са забавни за децата или няма място за тях.
Анкетата, извършена измежду 2000 души, демонстрира още, че всяко английско дете има приблизително по четири играчки, с които в никакъв случай не си е играло.
Трудно е да се пресметна каква част от пластмасовите боклуци в сметищата се пада на детските играчки, само че еколозите са безапелационни, че потребителите могат да създадат доста за ограничението на този вид замърсяване. Те приканват родителите са не купуват пластмасови играчки по всеки мотив.
Сред работещите решения е споделеното прилагане, което включва най-различни механизми - така наречен " библиотеки за играчки ", предаване на един артикул от дете на дете, подаряването на по-старите играчки на по-марлки деца, за които те биха били забавни и така нататък
Според английското отделение на Greenpeace пластмасовите играчки не би трябвало да бъдат третирани като артикули за еднократна приложимост, защото могат да се употребяват доста дълго време от разнообразни деца. Експертите са безапелационни, че множеството детски артикули могат да устоят на " приложимост " в продължение на 15-20 години, преди да станат изцяло негодни.
Освен това специалистите, представени от BBC, са на мнение, че преработването не прави работа в тази промишленост, защото химическият състав на пластмасата, употребена за изработката на детски играчки, би трябвало да дава отговор на доста високи стандарти, които не се покриват от преработвания запас.
При производството на играчки се не разрешава потреблението на хиляди химически съединения и няма по какъв начин да се подсигурява, че при преработването няма да попадне нито един от тях.Едно от решенията на казуса може да е покупката на играчки от по-дълготрайни материали, като дървото. Но в множеството случаи те са и по-скъпи. Друг сполучлив вид са магазините за използвани артикули, в това число и платформите за онлайн търговия.
Все повече родители икономисват средства, купувайки непотребните движимости на други хора. За тази цел към този момент съществуват и особено проведени групи в обществените мрежи.
Проблемът с този вид играчки е, че не е несъмнено дали дават отговор на модерните условия за сигурност. Особено когато става въпрос за артикули, създадени преди 10, 15 или повече години. Родителите въпреки всичко би трябвало да имат поради и този риск, когато избират използвани движимости, поучават експертите.
Екозащитниците обаче са безапелационни, че не би трябвало цялата отговорност за ограничението на пластмасовите боклуци да пада върху потребителите. Според тях производителите и търговците на детски играчки също би трябвало да изиграят своята роля.
Много компании към този момент се пробват да се концентрират в по-голяма степен върху устойчивите първични материали и материали в производството. Датската компания Lego, да вземем за пример, към този момент употребява специфична пластмасова сплав за производството на елементи, като борчета, дървета и листа в своите комплекти. Материалът е със зелен цвят и се добива от захарна тръстика.
Плановете на компанията плануват до 2030 година по-голямата част от нейните артикули и опаковки да се създават от възобновими материали.
Колкото до преработването, то може и да не е уместно за производството на нови играчки, само че старите могат да бъдат потребни в други действия и промишлености. Преди да изхвърлите старите играчки на децата в кофата за отпадък, си коства да се обърнете към някой пункт за вторични първични материали.
Ако не всички, то най-малко част от съставените елементи сигурно ще бъдат потребни за преработване, включително и батериите.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ